Терминология от Електротехниката навлязла в нашето ежедневие.
Ако не ви се учи, може да се свържете с нас за да ви осигурим ел. услугите от които имате нужда. Ако все пак имате желание, ние ви предлагаме базова теория при електротехниката.
Заземяване
Заземяването е електрическо съединение на определено устройство със земята. Заземяването се състои от „заземител“ (част от ел. мрежата непосредствено съприкосновена със земята) и заземяващ проводник съединявaщ заземяемото устройство със заземителя. Заземителя може да бъде прост метален кабел (най-често меден), или сложен комплекс от елементи със специална форма. Понякога като заземител се използват водопроводни тръби, въпреки че това е крайно непрепоръчително. Във водопроводната система може да има „непроводими“ елементи (например пластмасови тръби), или нарушен електрически контакт между тръбите в следствие на корозията и др. Доброто заземяване е изключително важен фактор. Ако изолацията на включения прибор с метален корпус е нарушена, то корпуса може да се окаже на електрическия потенциал на фазата и при отсъствие на заземяване, това не може да се установи. Съприкосновението с такъв неизправен прибор може да доведе до смърт. Ако металният корпус на електрическия прибор е заземен, то при възникването на електрически контакт между проводника и корпуса може да се случи следното:
* Ако приборът е включен в ел. мрежата чрез дефектнотокова защита, той реагира дори и на незначителна разлика в потенциалите (обикновено прагът на чувствителност е 10мА или 30мА), и незабавно изключва неизправния участък от мрежата.
* Ако няма дефектнотокова защита, неизправният участък може да се изключи само от предпазител – ако силата на тока във фазата на заземителя превиши прага му. Фактически предпазителят се задейства само при относително силен ток.
Внимание: НИКОГА не пренебрегвайте техниките за безопасност! НИКОГА не включвайте електрически прибор с метален корпус, към незаземен контакт!
Щепсел
Щепселът е електротехническо приспособление за включване на различни уреди към контактната мрежа. Той се състои от корпус, контактни клеми и съединителен кабел. Корпусът задължително се изработва от топлоустойчив материал, който не провежда електрически ток. Контактните клеми се изработват от високопроводим материал. Те провеждат електрическия ток от контактната мрежа към съединителния кабел, след като щепселът се включи в контактното гнездо. Съединителният кабел служи за провеждане на тока от щепсела към уреда. Той се изработва от гъвкав, топлоустойчив електроизолационен материал. Съединителният кабел трябва да осигурява достатъчно свобода за позициониране на уреда в помещението, но не бива да бъде прекалено дълъг. В Европейския съюз са утвърдени за използване щепселите и контактните гнезда от тип Шуко, макар и това да не е универсален стандарт.
Шуко
Шуко е общоизвестното име на набор домашни контактни гнезда (контакти) и щепсели за ПрТ, които са известни и като „Вид F“ и „CEE 7/4“. Щепселите шуко имат два кръгли шипа с диаметър 4,8мм (дължина 19мм, раздалечени на 19мм) за фазата и нулата, както и две контактни пластини в горната и долната им част за земя. Гнездата шуко образуват кухина, в която се поставя щепселът. Щепселите шуко са симетрични ПрТ присъединители. Могат да се сдвояват по два начина, така че фазата и нулата да се свържат към който и да е извод на захранваното устройство. Счита се, че щепселите шуко са много безопасно разработени и осигуряват високо ниво на сигурност при използване с гнезда шуко, но могат да се поставят и в други гнезда, при което степента на безопасност може да намалее. Думата „шуко“ е съкращение от немското понятие „Schutzkontakt“ (буквално: защитен контакт), което указва, че щепселът и гнездото са снабдени със защитни заземителни контакти. Обикновено шуко присъединителите се използват във вериги с 220/230В, 50/60Хц и за токове до 16А.