Ел Инсталации - elinstalacii.com

Качествените електрически инсталации изискват добри теоретични познания по електротехника.

Електротехниката е инженерна дисциплина, която се занимава с изучаването и приложението на електричеството и електромагнетизма. Намерила своето начало при физиката, тя се отделя като самостоятелна наука по времето на Томас Едисън и Вернер фон Сименс. В първите години се появяват много открития в областта на електричеството. През 1752 Бенджамин Франклин изобретява гръмоотвода. През 1792 Луиджи Галвани провежда своя легендарен експеримент с жабешки бутчета. Подбуден от този експеримент, Алесандро Волта построява през 1800 т. нар. волтов стълб - първата функционираща батерия. Андре Мари Ампер извършва опити и през 1820 доказва, че два проводника, през които тече ток, упражняват сили по между си. Ампер създава термините електрическо напрежение и електрически ток и установява посоката на тока. Фарадей има голям принос в областта на електрическите и магнитните полета. Той е и автор на термина "силови линии на поле". Филип Райс открива през 1860 в института Garnier във Фрийдрихсдорф телефона и по този начин електрическото предаване на глас. Въпреки това, неговото откритие не се радва на особено внимание, докато през 1876 Александър Греъм Бел не конструира в САЩ първия наистина готов за употреба телефон и го въвежда успешно на пазара. Никола Тесла е автор на много изобретения, важни за развитието на електротехниката, като електромагнитната индукция, електрическия двигател и луминесцентната лампа.

Електрическият ток, най-често наричан просто ток е физично явление, представляващо насочено движение на електрически заряди. Електрическите заряди могат да бъдат електрони - най-често в металите и полупроводниците; йони в електролитите, газовете; както и дупки в някои видове полупроводници. Физичната величина, характеризираща протичането на електрическия ток, се нарича сила на тока. Силата на тока се бележи с I. Силата на тока I е равна на заряда, преминал за единица време през напречното сечение на проводника:

Единицата за сила на тока се нарича ампер, която носи името на френския физик - Андре Мари Ампер. Токът е един ампер тогава, когато за една секунда през напречното сечение на проводника преминава заряд един кулон.

Електрическото напрежение (U) е физична величина, характеризираща изменението на потенциалната енергия на единица електрически заряд. Електрическото напрежение предизвиква протичането на електрически ток. Между две точки възниква електрическо напрежение, ако двете точки имат различни потенциали. Единицата за електрическо напрежение в международната система единици SI се нарича волт и се бележи с V.

Проводник е вещество с висока електропроводимост. Като цяло всички проводници се явяват или метали, или електролити. Проводници се наричат също и частите от електрическата мрежа — съединителните кабели и шини. Проводник е изолирано или неизолирано тоководящо едножично или многожично въже от един или два метала или сплави с добра електрическа проводимост, високи механични характеристики и устойчивост на химически въздействия.

Заземяването е електрическо съединение на определено устройство със земята. Заземяването се състои от "заземител" (част от ел. мрежата непосредствено съприкосновена със земята) и заземяващ проводник съединявящ заземяемото у-ство със заземителя. Заземителя може да бъде прост метален кабел (най-често меден), или сложен комплекс от елементи със специална форма. Понякога като заземител се използват водопроводни тръби, въпреки че това е крайно непрепоръчително. Във водопроводната система може да има "непроводими" елементи (например пластмасови тръби), или нарушен електрически контакт между тръбите в следствие на корозията и др. Доброто заземяване е изключително важен фактор. Ако изолацията на включения прибор с метален корпус е нарушена, то корпуса може да се окаже на електрическия потенциал на фазата и при отсъствие на заземяване, това не може да се установи. Съприкосновението с такъв неизправен прибор може да доведе до смърт. Ако металният корпус на електрическия прибор е заземен, то при възникването на електрически контакт между проводника и корпуса може да се случи следното:
* Ако приборът е включен в ел. мрежата чрез дефектнотокова защита, той реагира дори и на незначителна разлика в потенциалите (обикновено прагът на чувствителност е 10мА или 30мА), и незабавно изключва неизправния участък от мрежата.
* Ако няма дефектнотокова защита, неизправният участък може да се изключи само от предпазител - ако силата на тока във фазата на заземителя превиши прага му. Фактически предпазителят се задейства само при относително силен ток.

Щепселът е електротехническо приспособление за включване на различни уреди към контактната мрежа. Той се състои от корпус, контактни клеми и съединителен кабел. Корпусът задължително се изработва от топлоустойчив материал, който не провежда електрически ток. Контактните клеми се изработват от високопроводим материал. Те провеждат електрическия ток от контактната мрежа към съединителния кабел, след като щепселът се включи в контактното гнездо. Съединителният кабел служи за провеждане на тока от щепсела към уреда. Той се изработва от гъвкав, топлоустойчив електроизолационен материал. Съединителният кабел трябва да осигурява достатъчно свобода за позициониране на уреда в помещението, но не бива да бъде прекалено дълъг. В Европейския съюз са утвърдени за използване щепселите и контактните гнезда от тип Шуко, макар и това да не е универсален стандарт.

Шуко е общоизвестното име на набор домашни контактни гнезда (контакти) и щепсели за ПрТ, които са известни и като „Вид F“ и "CEE 7/4". Щепселите шуко имат два кръгли шипа с диаметър 4,8мм (дължина 19мм, раздалечени на 19мм) за фазата и нулата, както и две контактни пластини в горната и долната им част за земя. Гнездата шуко образуват кухина, в която се поставя щепселът. Щепселите шуко са симетрични ПрТ присъединители. Могат да се сдвояват по два начина, така че фазата и нулата да се свържат към който и да е извод на захранваното устройство. Счита се, че щепселите шуко са много безопасно разработени и осигуряват високо ниво на сигурност при използване с гнезда шуко, но могат да се поставят и в други гнезда, при което степента на безопасност може да намалее. Думата „шуко“ е съкращение от немското понятие „Schutzkontakt“ (буквално: защитен контакт), което указва, че щепселът и гнездото са снабдени със защитни заземителни контакти. Обикновено шуко присъединителите се използват във вериги с 220/230В, 50/60Хц и за токове до 16А.